Въведение

“Когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те благовестява за Слово от Него.
Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и
в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].”
(Сура Ал-Имран, 45)

Исус Христос (мир нему), така както и всички останали пророци, е избран от Бога раб, който е натоварен със задачата да призовава хората към правия път. Но Исус (мир нему) притежава някои характеристики, по които се различава от останалите пророци и най-важната между тях е, че понастоящем той не е мъртъв, а се е възнесъл при Бог и отново ще се върне на земята.

Обратно на това, което много хора смятат, Исус (мир нему) не е бил разпънат на кръст и не е бил убит, нито пък е умрял по каквато и да била друга причина. В Корана много ясно е съобщено, че не са го разпънали и не са го убили, а Бог го е въздигнал при Себе си. В нито един айят не се споменава за това, че Исус (м.н.) е умрял или е убит. Наред с това за него в Корана са дадени такава сведения, на които никой човек още не е станал свидетел, но засвидетелстването на които ще бъде възможно, когато Исус (м.н.) отново дойде на земята. И няма ни най-малко съмнение, че представените ни в Корана събития ще се случат.

Въпреки това обаче много хора смятат, че Исус (м.н.) е умрял по “някакъв начин” в миналото и няма да се върне отново на земята. Но това е едно погрешно схващане, което се дължи на непознаване на Корана. Едно внимателно изследване на Корана би довело до разкриване на точното значение на айятите за Исус (м.н.).

Пророкът Мохамед (м.н.) също ни съобщава, че Исус (м.н.) отново ще бъде изпратен на земята и че в “последният период” – периодът, в който той ще дойде, по целия свят ще цари мир, справедливост, спокойствие и благоденствие. Според Исляма последният период е време близко до деня на възкресението, време през което ще преобладава описаният в Корана морал.<

Във въображението на хората винаги съществува една жажда към по-хубавото, към по-доброто. Една по-хубава гледка, едно по-вкусно ядене, един изпълнен със спокойствие живот, в който няма обществени проблеми, изобилие, прелести....

Ето така последният период отразява един век, изпълнен именно с тези понятия – “по-добър”, “по-хубав”. Последният период е един благословен период, за който хората от векове са копнели. През него на мястото на финансовите затруднения ще има изобилие и богатство, на несправедливостта – справедливост, на неморалността – добър морал, на безредието – мир и спокойствие. Това е един благословен период, в който моралът на Исляма ще навлезе във всяка област на човешката дейност.

В тази книга, в светлината на айятите от Корана, ще разгледаме доказателствата за това, че Исус Христос (м.н.) не е умрял, че е въздигнат при Бог и че през последния период отново ще дойде на земята. Но преди това смятаме за важно да ви припомним някои основни неща, които имат пряка връзка с този въпрос.

Разкритата от Бог религия

През човешката история Бог е изпращал пророци при различните народи. Божиите пратеници са призовавали хората, при които са били изпратени, към правия път и са ги известявали за божията религия. Днес обаче хората мислят, че в миналото заедно с различните пророци са низпослани и различни религии. Но това е много погрешна представа, защото религията, която Бог е низпослал на различните народи през различните периоди, е една. Така например, Исус (м.н.) е премахнал някои от забраните на религията преди него. Но в своята основа низпосланите от Бог религии не се различават кой знае колко много. Религиите, които са низпослани на пророците Моисей (м.н.) и Исус (м.н.), и дори тази, която е низпослана на последния пророк Мохамед (м.н.), са една и съща. В айятите, които съобщават това, е предписано следното:

Кажи: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.”А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.  (Сура Ал-Имран, 84-85)

Според това, което ни съобщава айятът, Ислямът е Божията религия. Това, което разбираме от Корана, е, че всички пророци са учили народите си на една и съща вяра. В един друг айят пък е предписано следното: “...одобрих Исляма за ваша религия...” (Сура Ал-Маида) С течение на времето Бог е изпратил одобрената от него религия на всички народи и посредством своите пратеници е предупредил всички хора. Всеки човек, който е осведомен за Божията вяра, който е бил призован към тази вяра от Божиите пратеници, ще бъде държан отговорен за това да я спазва.

Докато някои народи се подчиняват на оповестяващите им Божията вяра пророци, то други са ги опровергали. От друга страна пък, известно време след смъртта на пророците една част от хората претърпели дегенерация и изоставяйки Божията вяра, се обърнали към някакви извратени вярвания. В Корана този факт е съобщен по следния начин:

"Ислямът е религията при Аллах. Дарените с Писанието изпаднаха в разногласие заради злобата помежду им, едва след като знанието дойде при тях. А за невярващите в знаменията на Аллах ­ Аллах бързо прави равносметка."(Сура Ал-Имран, 19)

Единият от народите, за който ни се съобщава, че се е откъснал и отдалечил от низпосланата му вяра, са синовете на Израил. Според това, което Коранът ни известява, при синовете на Израил Бог е изпратил много пророци и Божията вяра им е била съобщена. Но те всеки път или се изправяли срещу пророците, или след тяхната смърт покварявали Божията вяра и я превръщали в някакво извратено вярване. От Корана разбираме, че дори когато Моисей (м.н) все още бил жив, но се бил отделил от синовете на Израил за известно време, те започнали да се молят на някакви идоли. (Сура Та Ха, 83-94) За да предупреди и сплаши синовете на Израил, които след Моисей (м.н.) се отдалечили от Божията вяра и се отклонили от правия път, Бог им изпратил различни пророци. Единият от тях е Исус (м.н.). Исус (м.н.) непрекъснато призовавал синовете на Израил да живеят според първородната религия, която Бог им е низпослал, и да бъдат искрени раби. Той ги учел на Евангелието, което потвърждава първоизточните заповеди на променената Тора (книгата, която е низпослана на Моисей (м.н.)). Той е критикувал неправилното учение на равините, които са отговорни за израждането на Божията вяра, и е премахнал правилата, които те били прибавили към религията, за да задоволят собствените си интереси. Исус (м.н.) е призовавал хората към единство в името на Бог, към вярност и целомъдрено поведение. Бог ни съобщава това в Корана по следния начин:

"[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете!" (Сура Ал-Имран, 50)

Известно време след като Исус (м.н.) напуснал земята, този път последвалите го Християни започнали да покваряват вярата си и бидейки повлияни от някои идолопоклоннически убеждения, те развили вярата в “светата троица” (Отца, Сина и Светия дух), въпреки че тя не се съдържала в Евангелието. Под названието “Християнство” започнала да се изповядва една съвсем друга религия. Днес една четвърт от населението на земята изповядва тази вяра, която се смята, че се базира на проповедите на Исус (м.н.). В действителност обаче това не е така. Божията вяра, която Исус (м.н.) е проповядвал, е била променена. Що се отнася до достигналите до днешни дни Евангелията, те са били написани от неизвестни автори много години след Исус (м.н.) и след това са били събрани от историци, които живели през следващите векове. Именно поради тази причина Християнството напълно се е отклонило от вярата, която Бог е низпослал на Исус (м.н.).

След Исус (м.н.) Бог изпратил още един пророк, но при друг народ, за да разкрие отново на целия свят Божията вяра и му низпослал книга, която нямало да бъде променена до Деня на възкресението. Последният пророк, който Бог избрал за хората, е Мохамед (м.н.), а книгата, с която го дарил, е Коран. Коранът е изпратен на цялото човечество. Това е книга, за която хората от всички страни – от изток до запад и от север до юг – носят отговорност и за която ще бъдат разпитвани в деня на равносметката.

С развитата технология днес всички държави по света са се обединили и в известен смисъл са се превърнали в един общ народ. Поради тази причина днес по цялата земя няма човек, който да не знае за Корана и за разкрития чрез него Ислям. Въпреки всичко това обаче само една част от хората са повярвали в Корана. А голяма част от тези, които са повярвали, пък не изповядват Божията вяра така, както тя е предписана в Корана.

Ето за това се очаква Исус (м.н.) да дойде още веднъж на земята, да сложи край на изкривеното вероизповедание и да призове хората към Божията книга – Корана. Това е новината, с която Бог благовестява Мюсюлманите в Корана. Така както ще видим и в следващите глави от книгата, Исус (м.н.) не е умрял, а се е въздигнал при Бог. След известно време отново ще се завърне на земята и ще направи Ислямската вяра господстваща. От стотици години целият Християнски и Мюсюлмански свят се подготвя да не повтори допуснатите в миналото грешки и да посрещне този свещен гост.

Хората в трудност молят за спасител

И защо да не се сражавате по пътя на Аллах и заради слабите от мъжете, жените и децата, които казват: “Господи наш, изведи ни от това селище, обитателите на което са угнетители! И стани наш покровител, и стани наш избавител!” (Сура Ниса, 75)

Когато четем Корана, ще видим, че на местата, където Бог е изпращал своите пратеници, преди тяхното пристигане е изживяно едно голямо падение както от социален, така и от нравствен характер. С пристигането на пророка хората, които го последвали, започнали да живеят в предоставените им от вярата богатство, изобилие и спокойствие. След смъртта на пророка именно поради тази среда една част от хората освирепели, все повече и повече се отдалечавали от религията и се насочили към безверието. Приемайки други божества освен Бог те се самоугнетили и отново те самите подготвили собствения си край.

В сура Мариам, след като Бог ни споменава за привързаността, искреността и боязънта на пророците към Господа, Той ни съобщава и как обществата, дошли след тях, напълно са изгубили тези свои убеждения. Тези хора се отдали всецяло на сладострастието си и забравили за всичко, свързано с моралните ценности:

" Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адам и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Израил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те свеждат чела до земята в суджуд, плачейки. Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление. (Сура Мариам, 58-59)

Посредством различни бедствия Бог поучава хората, които са се отдалечили от вярата, които не мислят върху това защо са сътворени и върху отговорността си към този, който ги е сътворил. В замяна на това, което са направили, Бог е заменил благодатта, с която ги е дарявал, както се казва в следния айят, с един изпълнен със страдание и трудности живот: “А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения...” (Сура Та Ха, 124) Съществуват доста разнообразни форми на “живота в лишения”, който Бог предоставя на народите, които след като веднъж са повярвали, после са изпаднали в неверие. Недостиг на имущество и продукция, безплодие, душевно униние, предизвикано от нравствената деградация и падение, възникналите в резултат на политическата безпринципност обществени и икономически проблеми – всичко това са само една част от тези форми. Поради властващата нерелигиозна система тези хора са подложени на натиск и мъчение от различно естество. Като пример за такъв вид несправедлива тиранична система в Корана е даден периодът на Фараона. Докато Фараонът живеел в огромно богатство и охолство, народът му бил измъчван и насилван. Следният айят ни съобщава това така:

"Фараонът се възгордя на земята и раздели на групи нейните жители. Обезсилваше една част от тях ­ избиваше синовете им и пощадяваше жените им. Той бе от сеещите развала." (Сура Касас, 4)

В периодите, когато били изживявани големи икономически и обществени проблеми, когато властвало едно несправедливо управление, хората винаги изпитвали нужда от някакъв спасител. Този спасител ще поправи отрицателните страни на системата, в която живеят, ще осигури справедливост, мир, сигурност и ще ги изведе към правия път.

След Моисей (м.н.) синовете на Израил също били изправени пред подобни трудности, те се сблъскали с жестоки управници и били подложени на големи мъчения. Били прогонвани от родината си, били изхвърляни от домовете им и накрая разбрали, че нито идолите, с които съдружавали Бог, нито богатствата им, нито пък прадедите им можели да ги спасят. В резултат на всичко това те започнали да се молят на Бог да им изпрати предводител, който да се пребори с това жестоко управление. Бог отвърнал на тези техни молитви и за владетел им изпратил Талут. В сура Бакара е низпослано следното:

"Нима не видя ти знатните измежду синовете на Израил след Муса, когато рекоха на един техен пророк: “Проводи ни владетел, за да се сражаваме по пътя на Аллах!” Рече: “Възможно ли е, ако ви е писано сражение, да не се сражавате?” Рекоха: “А защо да не се сражаваме по пътя на Аллах, след като бяхме прокудени от нашите домове и синове?” А когато им бе писано да се сражават, те се отметнаха, освен неколцина измежду тях. Аллах знае угнетителите." (Сура Бакара, 246)

“Не ще откриеш ти промяна в Божието правило”

Това, което научаваме от притчите в Корана за живелите в миналото различни народи, е, че всичко, което им се е случило, е доста сходно. Начинът на живот на хората, ситуациите, в които изпадат, изпращането на пророци като предупредители и най-накрая погубването на тези народи, всичко това е базирано на една и съща основна логика. В съвременните общества е изживяна една много бърза деградация, израждане и развращаване. Живеещите в бедност, мизерия и жестокост хора копнеят за един спокоен живот, в който да властва добрият морал. Вече много ясно се вижда, че справедливост може да бъде осигурена единствено когато този морал бъде интегриран в наличната система, че деградацията може да бъде поправена само от хора, носители на този морал.

Ето така, след такава социална деградация на някогашните народи, Бог е изпратил спасители и след потисничеството ги е дарил с много голямо богатство, изобилие и плодородие. В един от айятите Бог отбелязва, че ще дари с богат и охолен живот народа, който се побои, по следния начин:

"А ако жителите на селищата бяха повярвали и бяха се побояли, щяхме да разтворим пред тях дарове от небето и от земята. Ала те отричаха и ги сграбчвахме заради онова, което са придобили." (Сура Араф, 96)

От този айят, както и от останалите айяти от Корана, които разкриват същия факт, произлиза едно много важно Божествено правило: Единственият път към мира, спокойствието, изобилието и богатството е да се живее според морала на Исляма. Така е било при някогашните народи, така ще бъде и при следващите народи. Там, където няма Ислямски морал, е невъзможно да властват справедливостта, сигурността и принципността. Това е едно Божие правило. А фактът, че не ще открием промяна в божието правило, в Корана е съобщен по следния начин:

“…А когато дойде при тях [Мухаммад като] предупредител, това само увеличи тяхното отвращение, от надменност на земята и лукавство в злината. Но злото лукавство поразява само онези, които го кроят. И нима чакат друго освен обичая спрямо предците? И не ще откриеш ти промяна в обичая на Аллах, и не ще откриеш отклоняване в обичая на Аллах.” (Сура Фатир, 42-43)

Разпространението на исляма според Корана

Така както споменахме и в предходната глава, когато разгледаме айятите от Корана, виждаме, че Бог е изпращал “спасител” на всеки един от някогашните народи, след като са претърпели дегенерация, израждане и морално падение. Този спасител насочва хората да повярват и да се побоят от Бог и да не Го съдружават с нищо. Ако обаче те упорствали да не повярват, той ги предупреждавал за Божието наказание. За това, че Бог няма да погуби нито един народ, без да го е предупредил, в Корана е съобщено така:

"Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители с напомняне. И не сме Ние угнетители." (Сура Шуара, 208-209)

Времето, в което живеем днес, е време на деградация, време, в което е нараснала материалната и морална поквара, време на извратеност, време, в което властва политическата и икономическа нестабилност, време, през което бездната между бедни и богати е достигнала своите крайни предели. Истината, която научаваме от Корана, обаче е, че след един такъв период Бог ще ни разкрие изход и благодарение на него Ислямът непременно ще бъде разпространен в целия свят, Божията вяра ще надделее над суеверните вярвания. В сура Тауба Бог благовестява своите вярващи раби по следния начин:

"Искат да угасят светлината на Аллах със словата си, но Аллах приема единствено да засияе в пълнота Неговата светлина, дори неверниците да възненавиждат това. Той е, Който проводи Своя Пратеник с напътствието и с правата вяра, за да я въздигне над всички религии, дори съдружаващите да възненавиждат това. "(Сура Тауба, 32-33)

В сура Нур Бог съобщава, че вярващите, които не съдружават нищо с него, служат Му безрезервно и “вършат праведни дела” (които спазват законите Му, които полагат усилия по неговия път), подобно на тези преди тях, ще бъдат носители на власт и могъщество:

"Аллах обеща на онези от вас, които вярват и вършат праведни дела, че ще ги остави наследници на земята, както остави и онези преди тях, и непременно ще укрепи тяхната религия, която Той им избра, и в замяна след страха ще им дари сигурност. Те само на Мен ще служат и не ще Ме съдружават с нищо. А който подир това стане неверник, тези са нечестивците." (Сура Нур, 55)

Тук има един много важен момент: горецитираният айят ни съобщава за необходимото условие за разпространяването на Божията религия; за съществуванието на вярващи, които служат само на Бог, без да Го съдружават с нищо и които вършат праведни дела по пътя на Господа....

Очакваният спасител

Заключението, което може да направим от казаното дотук, е следното: във всяка епоха Бог приема молитвите на своите раби, които се нуждаят от помощ. Очаква се така както някогашните народи, също и хората, живеещи днес, и тези, които ще живеят в бъдеще, да бъдат избавени от жестокостта на неверието и да им бъдат разкрити прелестите, произлизащи от предписания от Бог морал. Също така се очаква Ислямското общество да напусне периода на деградация, в който е изпаднало, и искрените Мюсюлмани да започнат да оповестяват морала според религията из целия свят. Нещо повече, очаква се Бог, както е правил във всяка една епоха, да изпрати спасител. Този спасител, който ще изведе съвременното човечество “от тъмнините към светлината”, е Божият морал. С една дума, така както Бог е помагал на всеки народ, отсега нататък също ще продължава да помага на хората по земята. Бог е обещал това на рабите си, които са изцяло отдадени и се обръщат с искреност към Него. В айятите е низпослано следното:

"Онези, които бяха прокудени от техните домове без право, само защото казват: “Аллах е нашият Господ!” И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много. Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Аллах е всесилен, всемогъщ. Онези, които, ако ги утвърдим на земята, отслужват молитвата и дават милостинята закат, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното... При Аллах е завършекът на делата." (Сура Хадж, 40-41)

Месията Исус (м.н.), синът на Мария, в Корана

Целта на тази глава от книгата е, позовавайки се на най-сигурния източник, да представи всички подробности, свързани с миналия живот на Исус (м.н.) и неговото второ пришествие на земята. Несъмнено този източник е Коранът – той не е претърпял ни най-малка повреда или промяна и както Бог се изразява, “...никой не ще подмени Неговите Слова” (Сура Анам, 115) В Корана са описани доста етапи от живота на Исус (м.н.) – от неговото раждане до неговото възнасяне при Бог, от неговото второ пришествие на земята до неговата истинска смърт.

Исус (м.н.) е свят Божий пратеник, който е живял преди около 2000 години. Макар днес божията религия, която той е изповядвал, да съществува по име, тя е претърпяла множество изменения и е преиначена. Книгата, която Бог низпослава на Исус (м.н.), също съществува само по име. В действителност днес нейният оригинален текст не е достъпен.

В Корана е споменато както за раждането на Исус (м.н.), неговия живот и някои от случките, които е преживял, така и за положението на хората около него. Нещо повече, отново в айятите от Корана откриваме много неща, свързани с това как майката на Исус (м.н.) – Дева Мария, е живяла преди раждането му, с нейното необикновено зачатие, със самото раждане на Исус (м.н.) и реакциите на хората, с които тя се сблъсква. И наред с всичко това Бог ни съобщава, че през последния период Исус (м.н.) ще дойде отново на земята.

Раждането и възпитаването на Дева Мария

Дева Мария, която била избрана да роди Исус (м.н.), се е родила в период, когато се ширело безредие и надеждата на всички Евреи била в появата на Месията (Спасителя). Бог специално е избрал и възпитал Мария за този свят дълг. Дева Мария произлиза от благословено семейство – рода Имран. Родът Имран бил известен в обкръжението си с качествата на семейство, което вярвало силно в Бог, уповавало се на Господа при всяко свое действие и добросъвестно спазвало божиите заповеди. Когато майката на Мария разбрала, че е бременна, веднага се обърнала към Бог, започнала да се моли и посветила своята рожба на Господа. В Корана това е съобщено така:

"Когато жената на Имран рече: “Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващият, Всезнаещият.” И когато го роди, каза: “Господи, родих го женско.” А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското. “И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството й!” (Сура Ал-Имран, 35-36)

Когато Мария се родила, поведението на жената на Имран продължило да бъде насочено към спечелване на Божието благоволение. Тя се обърнала към Господа с молбата да пази както Мария, така и рода, който ще произлезе от нея, от лукавството на дявола. Бог приел тази искрена молба на жената на Имран и дарил детето, което тя родила, с възвишено целомъдрие. В Корана е обърнато специално внимание на това как Мария е била възпитана внимателно и изтънчено под Божията закрила:

“И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария...” (Сура Ал-Имран, 37)

Докато Захари възпитавал Мария, той забелязал, че тя била сътворена така, че да превъзхожда останалите хора. Тя била надарена от Господа с множество ценни качества. В Корана това е описано така:

“...Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: “О, Мариам, откъде имаш това?” Тя рече: “От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.” (Сура Ал-Имран, 37)

Така както Господ поставя рода на Имран над всички останали, така той избира Мария, която е член на това семейство, подлагайки я на специално обучение, я пречиства и я поставя над всички жени по света. Коранът ни съобщава за тази възвишеност на Мария така:

"И когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените от народите! О, Мариам, смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд, и се кланяй с покланящите се!” (Сура Ал-Имран, 42-43)

В обществото, в което Мария живее, както тя самата, така и семейството й са познати със своята привързаност и искреност към Господа. Най-отличителното й качество е това, че тя е “запазила целомъдрието си”. В сура Тахрим това е съобщено така:

"И с Мариам, дъщерята на Имран, която пазеше целомъдрието си, и вдъхнахме в нея от Своя дух. И повярва тя в Словата на своя Господ, и в Неговите писания, и бе от набожните." (Сура Тахрим, 12)

Забременяването на Дева Мария

Едно от най-големите чудеса, свързани с Исус (м.н.), е начинът, по който Дева Мария забременява. В Корана са дадени доста подробности, свързани с този въпрос. Явяването на Гавриил пред Мария е описано по следния начин в сура Мариам:

"И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток. И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който й се представи като съвършен човек." (Сура Мариам, 16-17)

Както ни съобщава горецитираният айят, през една част от живота си Дева Мария се уединила на някакво “място на изток” и известно време живяла там. Именно през този период й се явил Гавриил с образ на “съвършен човек”. Другото важно нещо, което ни прави впечатление в айятите, е целомъдреното й поведение и силната й боязън към Господа. Първите думи, които Дева Мария изрича, когато вижда Гавриил, са следните:

Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...” (Сура Мариам, 18)

Гавриил се представил на Дева Мария и й съобщил, че той е само пратеник на Бога и че й носи добра новина. Отговорът, който Гавриил дава, в айятите е представен по следния начин:

Рече [Джибрил]: “Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.” (Сура Мариам, 19)

Когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те благовестява за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].” (Сура Ал-Имран, 45)

Дева Мария, която научава тази радостна новина, за да разбере как е възможно да забременее при положение, че не я е докосвал никой мъж, задава следния въпрос на Гавриил:

Рече: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?” Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.” И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място. (Сура Мариам, 20-22)

Рече тя: “Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?” Рече: “Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става' (Сура Ал-Имран, 47)

Както разбираме от горецитираните айяти, добрата новина, която Гавриил е дал на Мария, е, че тя е бременна, а също така и че щом Бог “реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става”. Никой мъж не е докосвал Дева Мария, т.е. Исус (м.н.) се е родил независим от основанията на земния живот – без да има баща. Това е само едно от чудесата, които са се случили на Исус (м.н.) по време на неговия живот преди възнасянето му и които ще му се случат след второто му пришествие.

След като Гавриил съобщил новината за бременността на Мария, тя се уединила в отдалечено място. През този период Бог я подкрепял във всяко едно отношение, Той я поел под опеката си. Бог й е осигурил всички видове психологическа и физическа подкрепа, както и удобствата, от които всяка жена би имала нужда в периода на бременност. Настанявайки я в отдалечено място, Той я предпазва от всякакъв вид материален и морален дискомфорт, които биха й причинили хората, които няма да разберат това обстоятелство.

Исус (м.н.) е Божие слово

В Корана Бог е обърнал внимание на това, че от момента на своето раждане до възнасянето си и от второто си пришествие та чак до своята смърт Исус (м.н.) е показал своето превъзходство над останалите хора във всяко едно отношение. Преди всичко Исус (м.н.) се е родил по един непознат на хората начин – без баща. Преди раждането на Исус (м.н.) Бог съобщава, посредством ангелите си, на майка му Мария много от качествата му, както и факта, че той ще бъде изпратен като Месия за хората. Едно от превъзходните качества на Исус (м.н.) е това, че той е Божие Слово.

"…Месията Иса, синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мариам, и дух от Него…" (Сура Ниса, 171)

Когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те благовестява за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].” (Сура Ал-Имран, 45)

В Корана изразът “Негово (Божие) Слово” е използван единствено за Исус (м.н.). Бог е определил неговото име още преди да се е появил на белия свят. По принцип имената на хората им се дават от тяхното семейство, но при Исус (м.н.) не е така. Бидейки “Негово Слово”, Бог му дава името “Исус Месията (Христос)”. Това е един от ясните показатели за това, че Исус (м.н.) е сътворен по един много по-различен от останалите хора начин. Всъщност наред с раждането и всички останали чудеса, които е извършил, така и възнасянето му при Бог, ясно изтъкват неговото различие от другите хора.

Раждането на Исус Христос (м.н.)

Както е известно, раждането е доста труден процес, който същевременно изисква и много внимателна грижа. Много е трудно жена, без помощта на опитен човек и съответната медицинска грижа, да постигне успех. Но Дева Мария, която няма никакъв опит в тази насока, успяла сама да роди благодарение на предаността и вярата й в Господа.

Когато Дева Мария започнала да чувства родилните болки, Бог й помогнал посредством божествено вдъхновение. За да може да роди по най-лесен начин и при най-добрите условия, Бог я осведомява за всичко, което трябва да направи. Това е един много голям дар, с който Господ дарява Мария.

И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”

И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми! И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.” (Сура Мариам, 23-26)

Исус (м.н.) говори още докато е в люлката

“И [спомени Мариам] онази, която се опази девствена и в която вдъхнахме от Нашия дух, и сторихме нея и сина й знамение за световете.” (Сура Анбиа, 91)

Едно от събитията, с които Бог подлага на изпитание народа на Дева Мария, е раждането на Исус (м.н.). Това раждане, което протекло по един необичаен за хората начин, се превърнало в изпитание както за народа на Мария, така и за самата нея.

В действителност начинът, по който Исус (м.н.) е дошъл на този свят, е едно чудо, което Бог е показал на хората, за да ги призове към вярата, и същевременно очевидно доказателство за съществуванието на Господа. Но народът не разбрал това и възникнали някакви неоправдани подозрения относно Дева Мария. В Корана този въпрос е представен по следния начин:

"И отиде с него при своя народ, носейки го."

Рекоха: “О, Мариам, ти стори нещо осъдително. О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.” (Сура Мариам, 27-28)

Горецитираните айяти ни описват как, когато Дева Мария отива при своя народ заедно с Исус (м.н.) след уединението си, не й е даден никакъв шанс да даде каквото и да било обяснение, а започват да отправят грозни клевети към нея, основавайки се само на предположения и подозрения. В действителност обаче хората, които отправят тези клевети, познават Мария още откакто се е родила, и знаят много добре, че както тя, така и семейството й Имран са много религиозни и силно отдадени на Господа.

Тези обвинения от своя страна пък са изпитание за Дава Мария, която е изключително целомъдрена и предана на Господа.

Още от раждането на Мария Бог й е помагал във всяко отношение и е обръщал всичко в нейна полза. От своя страна Дева Мария знае, че никога не трябва да забравя, че всяко нещо става по Божията воля и че отново Бог е този, който ще я изкара неопетнена от тези неоснователни обвинения. Ето така в тази ситуация Бог също я улеснява и й дава откровение да спазва “обет да се въздържа да говори”. Бог дава откровение на Дева Мария, когато хората искат да говорят с нея, тя да мълчи и когато я приближат и започнат да я обвиняват, да посочи Исус (м.н.). Ето по този начин Бог помага на Дева Мария и я предпазва от един разговор, който евентуално би я притеснил. Човекът, който най-добре би отговорил на въпросите на народа й, е Исус (м.н.). Когато Бог благовестява Мария за раждането на Исус (м.н.), също така й съобщава и че той ще говори, докато е още бебе в люлката:

"И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците." (Сура Ал-Имран, 46)

По този начин Бог улеснил задачата на Дева Мария и от устата на самия Исус (м.н.) е дал най-правилното обяснение на хората. Със създаването на една такава чудотворна обстановка Бог проваля и капана, който народът на Дева Мария й е замислил. Тази ситуация е разкрита по следния начин в Корана:

И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?” Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!” (Сура Мариам, 29-33)

Без съмнение голямо чудо е едно дете да говори, докато е още в люлката. Нещо повече, смайващото тук са сведенията, които нито едно новородено не може да знае, а Исус (м.н.) знае. Именно това е доказателство за изключителния характер на обстоятелството, пред което синовете на Израил са изправени. Всички тези чудотворни събития разкриват факта, че това дете със сигурност е Божий пратеник. Ето така Бог помага на Дева Мария, която му се е отдала и която се примирява пред всяко нещо, което й се случва. Показвайки на народа й такова поразително чудо, Бог дава категоричен отговор на отправените към нея обвинения.

Чудесата, които Исус (м.н.) правел

Първото от чудесата на Исус (м.н.), за които е споменато в Корана, е неговото необикновено раждане – без баща, и това, че още докато бил в люлката, обявил своето пророчество. В действителност тези две чудеса доказват много ясно изключителните качества на Исус Христос (м.н.).

Единствено чрез Божията воля е възможно едно бебе да се роди религиозно и веднага след това да започне да говори толкова смислено:

Когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието…" (Сура Маида, 110)

Някои от останалите чудеса на Исус (м.н.), разкрити в Корана, са следните:

И ще го стори пратеник при синовете на Исраил: “Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи." (Сура Ал-Имран, 49)

Въпреки всички тези изключителни неща, които споменахме досега, една част от хората продължили да не вярват. Те обвиняват Исус (м.н.) в магьосничество, като казват, че това, което прави, “е само явна магия”.

Изповядването на религията и трудностите, с които Исус (м.н.) се сблъсква

Исус (м.н.) бива изпратен в период, когато синовете на Израил се намират в една много голяма политическа, икономическа и социална безизходица. От една страна, безмилостното управление на страната, а от друга - различните религиозни вярвания и секти... В един такъв хаос хората се опитват да намерят някакъв изход.

Очакваният спасител беше Исус (м.н.). За да представи Него и майка му Мария на синовете на Израил, Бог прави така, че Исус (м.н.) да проговори още докато е в люлката и по този начин да съобщи на всички синове на Израил, че очакваният пророк е дошъл. От този момент нататък всички виждали в него надежда за избавление.

Но, разбира се, съществували и хора, които се противопоставили на Исус (м.н.). Защитниците на нерелигиозната система по онова време го виждали като една голяма опасност. Поради тази причина, веднага след като чули за неговата поява, преминали към действие и скроили план за това как да го унищожат. Тези опити още в своето начало завършили с неуспех, но те никога не се отказали от постигането на тази си своя цел и се превръщат в най-големите врагове на Исус (м.н.) по времето, когато оповестявал Божията религия.

За жалост тези, които се противопоставят на Исус (м.н.), не се изчерпват само с неверниците. След като Исус (м.н.) започнал да проповядва, голяма част от Еврейските равини се обърнали срещу него. Една от основните причини за това била, че Исус (м.н.) призовавал хората да вярват в първородната религия. Еврейските равини обвинявали Исус (м.н.) в това, че се опитва да унищожи вярата им, в действителност обаче това, на което той се противопоставя, били фалшивите правила, които те били прибавили към вярата. Синовете на Израил напълно променили Божията вяра, като разрешили някои от възбранените им неща и възбранили някои от разрешените. За да очисти вярата им, отменяйки тези допълнително прибавени правила, Бог изпраща като пророк Исус Христос (м.н.). Той призовава хората да следват Евангелието, което е потвърждение на Тората. В Корана Бог ни съобщава за това по следния начин:

“[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете!” (Сура Ал-Имран, 50)

В един друг айят Бог определя свещената книга, която е низпослана на Исус (м.н.) – Евангелието, като потвърждение на низпосланата преди него Тора и като пътеводител, книга, с помощта на която вярващите ще могат да разграничават доброто и злото.

"И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите." (Сура Маида, 46)

Знатните сред Евреите порицават това, което Исус (м.н.) разяснява, защото той не зачита превърналите се в обичаи правила, а ги призовава към Божието единство, чистосърдечност, братски отношения и почтеност. Поради тази причина Евреите, които се сблъскват с едно различно от това, с което са свикнали, схващане за религията, остават силно изненадани от проповедите на Исус (м.н.). В Корана е съобщено за проповедите на Исус (м.н.) по следния начин:

И когато Иса донесе ясните знаци, рече: “Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете! Аллах е моят Господ и вашият Господ. Затова единствено на Него служете! Това е правият път.” Но групите сред тях изпаднаха в разногласие [относно Иса]. Горко на угнетителите от мъчение в болезнения Ден! (Сура Зухруф, 63-65)

Тази прямота и различно отношение на Исус (м.н.) към религията привлича вниманието на хората и броят на тези, които го слушат, се увеличава с всеки изминат ден. Исус (м.н.) им казва, че очакваното спасение наближава и че в най-скоро време ще победят.

Твърдението на Евреите, че са убили Исус Христос (м.н.)

Няма човек, който да не знае за твърдението на римляните, че са разпънали Исус (м.н.) на кръст. Според това твърдение римляните и Еврейските равини, които арестували Исус (м.н.), разпънали го на кръст и по този начин го убили. Въпреки че целият Християнски свят приема тази ситуация по този начин, те вярват и в това, че след като Исус (м.н.) е умрял, той е възкръснал и се е възнесъл на небето. Но когато погледнем към Корана ще видим, че нещата не стоят точно по този начин:

И изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” – но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те. Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър. (Сура Ниса, 157-158)

Истината, която горецитираният айят ни разкрива, е ясна. Провокираните от Евреите римляни се опитали да убият Исус (м.н.), но без успех. Използваният в айята израз “само им бе оприличен” осветлява цялата ситуация. Исус (м.н.) не е умрял, а е въздигнат при Господа. Нещо повече, Бог насочва вниманието ни към факта, че хората, които излагат тези твърдения, нямат знание за истината.

Как е описана смъртта на пророците в Корана?

Когато внимателно разгледаме думите, използвани в притчите от Корана, които представят смъртта на пророците, и айятите, които разказват за смъртта на Исус (м.н.), ще открием една важна истина. В тази глава ще разгледаме арабското значение на думите, с които се разкрива смъртта на Исус (м.н.) и на останалите пророци, както и това как те са използвани в айятите от Корана.

Използваните в Корана думи, с които се изразява смъртта или убийството на пророците, както по-долу ще разгледаме подробно, са katele (убивам), mate (умирам), haleke (умирам), salebe (разпъвам) или още няколко други специфични думи. За Исус (м.н.) обаче в Корана е използван един много ясен израз: “не го убиха (ma katelehu) и не го разпнаха (ma salebuhu)”, с който се подчертава, че той не е убит по нито един от съществуващите начини. Исус (м.н.) само им е бил уподобен и се е възнесъл при Бог.

Сура Ал-Имран ни съобщава, че Бог ще прибере Исус (м.н.) и ще го въздигне при Него:

Когато Аллах рече: “О, Иса, Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.” (Сура Ал-Имран, 55)

Думите, съдържащи смисъла на смърт, и думата “прибера”, която е употребена в сура Ал-Имран, се използват със следното значение:

1) TEVEFFA: ПРИБИРАМ [ДУШАТА]

Използваната в айята дума “прибера” в българския език носи различно значение от това някой да умре. Когато разгледаме внимателно айятите на арабски език, ясно се вижда, че Исус (м.н.) не е умрял. В 117ти айят на сура Маида смъртта е описана по следния начин:

Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах ­ моя Господ и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел. (Сура Маида, 117)

Думата “прибера”, която е използвана в българския превод на Корана, съответства на арабската дума “teveffa” и тази дума не носи значението на смърт, а на “взимане на душата”. Пак от Корана разбираме, че прибирането на човешката душа не винаги означава смърт за този човек. Така например в един от айятите, където е използвана думата "teveffa", се споменава за прибирането на душата на човек в неговия сън, а не при смъртта му:

" Tой е, Който ви прибира [душите] през нощта и знае какво сте придобили през деня, после ви възкресява през него, докато се приключи определен срок..." (Сура Анам, 60)

Преведената в този айят като “прибира [душите]” дума и думата, използвана в 55ти айят от сура Ал-Имран, е една и съща, т.е. и в двата айята е употребена думата "teveffa". В долуцитирания айят същата дума е използвана по следния начин:

"Аллах прибира душите по време на смъртта, а на онези, които все още не са мъртви ­ в съня им. Задържа Той душата на онзи, комуто е отсъдил да умре, и връща другата до определен срок..."(Сура Зумар, 42)

Както става ясно от този айят, Бог прибира душата на този, който спи, но тъй като не му е отсъдено да умре, Той я връща до настъпването на определен срок. Един човек, който е в това състояние, не е възможно да е умрял. Неговата душа за кратко време се е отделила от тялото му и той е навлязъл в едно различно измерение. А когато се събуди, неговата душа отново ще бъде върната в тялото му.

2) KATELE: УБИВАМ

Когато в Корана се описва въпрос, свързан със смъртта, обикновено се използва арабската дума “katele”, която има значението на “убивам”. В сура Гафир думата “katele” е използвана по този начин:

И рече Фараонът: “Оставете ме да убия Муса и нека зове своя Господ!.." (Сура Гафир, 26)

Арабското съответствие на използвания в айята израз “да убия Муса” е “aktul Musa”. Тази дума произхожда от глагола “katele”. В един друг айят пък същата дума е използвана по следния начин:

"... убиваха пророците несправедливо..." (Сура Бакара, 61)

Арабската форма на използваната в айята дума “убиваха” е “yaktulune” и тя отново произхожда от думата “katele”. И така, както ясно се вижда и от превода, тя има значението на “убивам”. Долу цитираните айяти, които съобщават за смъртта на пророците, ни помагат да видим различните начини на употреба на глагола “katele”:

"…Ще запишем какво казаха и как избиваха (katlehum) пророците без право…" (Сура Ал-Иран, 181)

"...И някои отрекохте, а други убивате..." (taktulune) (Сура Бакара, 87)

... Кажи: “А защо преди убивахте (taktulune) пророците на Аллах, ако сте вярващи?”... (Сура Бакара, 91)

"Онези, които не вярват в знаменията на Аллах и убиват (yaktulune) без право пророците, и убиват (yaktulune) хората..." (Сура Ал-Имран, 21)

"... Защо тогава ги убихте (kateltumuhum), ако говорите истината?” (Сура Ал-Имран, 183)

... Той рече: “Ще те убия!”... (Le aktulenneke) (Сура Маида, 27)

"Протегнеш ли към мен ръка да ме убиеш (taktuleni), аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия..." (aktuleke) (Сура Маида, 28)

“Убийте (uktulu) Юсуф или го захвърлете на някоя земя…” (Сура Юсуф, 9)

И жената на Фараона му рече: “Радост за окото ­ на мен и на теб! Не го убивайте!... (la taktulu)" (Сура Касас, 9)

... “О, Муса, знатните се съветват за теб, да те убият (li yaktulu)"... (Сура Касас, 20)

И отговорът на народа му бе само да кажат: “Убийте (uktuluhu) го или го изгорете!”… (Сура Анкабут, 24)

3) HALEKE: УМИРАМ

Един друг глагол, който в Корана се използва в смисъла на убивам, е “haleke”. В айятите думата “haleke” се употребява със значението на “загивам, умирам”. В 34ти айят на сура Гафир, например, тя е използвана така:

...Когато умря (haleke), казахте: “Аллах не ще проводи след него пратеник.”... (Сура Гафир, 34)

Арабското значение на израза, който в айята е преведен на български като “когато умря”, е “iza heleke” и също носи смисъла на умирам.

4) EL MEVTE: СМЪРТ

Друга дума, която в Корана се използва за изразяване на смъртта на пророците, е “el mevte”. В айятите думата “мате” е употребена в смисъл на “умирам”. Сура Саба ни осведомява за смъртта на пророка Соломон (м.н.) по следния начин:

"И когато отсъдихме да (el mevte) умре [Сулайман], нищо не им посочи, че е мъртъв (mevtihi), освен една земна твар, която гризеше тоягата му..." (Сура Саба, 14)

Друга дума, но от същия произход, пък е използвана по отношение на Йоан Кръстител (м.н.):

"Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре (yemutu), и в Деня, когато ще бъде възкресен. "(Сура Мариам, 15)

Арабското значение на преведената в този айят дума “умре” е “Yemutu”. Същата дума е използвана и в айятите, отнасящи се до смъртта на Пророка Яков (м.н.). Например в сура Бакара е употребена по следния начин:

"Нима бяхте свидетели, когато смъртта (el mevte) се приближи до Якуб..." (Сура Бакара, 133)

Използваната в този айят дума "el mevte" идва от същия корен и носи значението на смърт. В един друг айят, отнасящ се до Пророка Мохамед (м.н.), пък глаголите “katele” и “mate” са използвани едновременно:

"Мухаммад е само един Пратеник, преди когото преминаха пратениците. Нима, ако бе умрял (mate) или бе убит (kutile), щяхте да се отвърнете?... (Сура Ал-Имран, 144)

Думата “mevt”, която произлиза от един и същи корен с “mate” (умирам), също така е употребена в различни айяти, описващи смъртта на пророците:

... Рече: “О, да бях умряла (mittu) преди това и да бях напълно забравена!” (Сура Мариам, 23)

"И за никой човек преди теб [о, Мухаммад] не отредихме да е безсмъртен (el hulde). Щом и ти ще умреш (mitte), нима те ще бъдат безсмъртни?" (Сура Анбиа, 34)

“и Който ще ме умъртви (yumituni), а после ще ме съживи...” (Пророка Ибрахим) (Сура Шуара, 81)

5) HALİD: БЕЗСМЪРТЕН

Думата “halid” е друга употребявана в айятите дума, която не изразява пряко нито умирам, нито убивам, а безсмъртие. Думата “halid” носи смисъла на нещо постоянно, продължително. В сура Анбиа думата “halid” е използвана по следния начин:

"И [пратениците] не ги сторвахме с тела, които не се хранят, и не бяха безсмъртни (halidiyne)." (Сура Анбиа, 8)

6) SALEBE: РАЗПЪВАМ

Една от думите, които се използват при описването на смъртта на пророците, е “salebe” (разпъвам). Значението на глагола “salebe” е “обесвам, разпъвам на кръст и екзекутирам”. Този глагол е използван в айятите по следния начин:

"... но не го убиха и не го разпнаха (ma salebu)..." (Сура Ниса, 157)

"...единият от вас ще дава на своя господар да пие вино, а другият ще бъде разпънат (usallibennekum) на кръст..."(Сура Юсуф, 41)

"...да бъдат убити или разпънати (yusallebu)..." (Сура Маида, 33)

"Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, после всички ви ще разпъна (usallibennekum)." (Сура Араф, 124)

"... Непременно ще отсека ръцете и краката ви кръстом, после ще ви разпъна (usallibennekum) по стволовете на палмите..."(Сура Та Ха, 71)

"...Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна (usallibennekum)." (Сура Шуара, 49)

Както се вижда и от айятите, относно прибирането на душата на Исус (м.н.) и смъртта на другите пророци са използвани доста различаващи се една от друга думи. С айятите от Корана Бог ни съобщава, че Исус (м.н.) не е убит, нито разпънат, че на хората е показано само негово подобие, че душата му е прибрана и Той го е въздигнал при Себе си. Докато за Исус е използван глаголът “teveffa”, който е със значението на “прибирам душата”, то за останалите пророци са използвани думи като “katele” и “mevt”, които обозначават обикновената смърт. Тази информация ни показва още веднъж колко необикновен е Исус (м.н.). Като заключение можем да кажем, че Бог, привеждайки Исус (м.н.) в състояние, близко до това, когато спи, го въздига при Себе си и това далеч не е познатата ни смърт, а само напускане на това измерение. (Бог знае най-добре)